Ферофлуид 60 мл
Информацията за продукта е вярна към момента на писане и се предоставя само с информационна цел.
Важен телефонен номер за потвърждение на поръчката. Цена на доставката 10,00 лева или БЕЗПЛАТН
Клиентите имат право да върнат продукти в рамките на 14 дни от получаването им.
Ферофлуидът е течност, която реагира на присъствието на магнитно поле. Това е колоидна течност, съставена от наночастици ферромагнитни или феримагнитни материали, суспендирани в носеща течност (обикновено органичен разтворител или вода). Всяка магнитна частица е покрита със стабилизатор, който предотвратява агломериране. Големите ферромагнитни частици могат да се отделят от хомогенната колоидна смес, образувайки магнитен прах при излагане на силни магнитни полета. Магнитната привличаща сила на малките наночастици е достатъчно слаба, за да бъде балансът на силите на Ван дер Ваалс достатъчен за предотвратяване на агломерирането. Обикновено ферофлуидите не задържат магнитизация при отсъствие на външно магнитно поле и следователно се класифицират като „суперпарамагнити“, а не като феромагнити.
Магнео Смарт предлага ферофлуид с:
- Флакон с около 60 мл ферофлуид;
- Възможност за многократна употреба;
- Включва пипета за лесно взимане и връщане на течността;
Съвет: Колкото по-силно е магнитното поле, толкова по-плътни и остри структури образува ферофлуидът. По-тънката течност и по-силното магнитно поле водят до по-високи върхове.
Инструкции за употреба:
Внимание! Ферофлуидът има свойства, сравними с тези на моторно масло по отношение на замърсяване и може да оставя устойчиви петна по кожата, дрехите и трудно или невъзможно да се премахнат от тъкани. Затова за безопасност използвайте предпазно облекло, очила и ръкавици при работа и внимателно покривайте повърхностите. Тези предпазни средства не са включени в комплекта. При контакт с кожа, измийте веднага с вода и сапун!
Описание
Ферофлуидите се състоят от изключително малки наночастици (около 10 нанометра или по-малко) на магнетит, хематит или друг железен състав, суспендирани в течност (обикновено масло). Една милиметрова дължина съдържа около 100 000 такива наночастици, разположени последователно, като те са достатъчно малки, за да се разсейват от топлинни движения и да проявяват специфично поведение в магнитно поле. Това се подобно на поведението на йонните разтвори на соли като медна сулфатна или манганова хлорна соли, които правят разтвора парамагнитен. Обикновено ферофлуидите съдържат около 5% твърди магнитни частици, 10% повърхностноактивно вещество и 85% носещата течност.
Източник: Политехнически университет - Букурещ, научна сесия - 13.05.2011 - Ирена Хоробет и Ана Талпош - Координатор: д-р инж. Люсиан Петреску http://scss.elth.pub.ro/scss%202011/L11.pdf
Частиците във ферофлуидите са разпръснати в течността с помощта на повърхностноактивни вещества, което ги прави колоидна суспензия — материал с характеристики на твърдо вещество и течност. Тази способност да променят свойствата си под влияние на магнитно поле ги прави полезни за различни приложения като уплътнения, смазки и потенциално в бъдещи наноелектромеханични системи.
Ферофлуидите са наистина стабилни, което означава, че твърдите частици не се слепват или отделят от течността дори при много силни магнитни полета. Въпреки това, повърхностноактивното вещество се разпада с времето (няколко години), което води до агломериране и разделяне на частиците, което намалява магнитните свойства на течността. Ферофлуидът загубва магнитните си свойства на високи температури, известни като температура на Кюри.
За разлика от ферофлуидите, магнитореологичните течности (MR) съдържат по-едри, микрометрични частици и с течение на времето тези частици се утаяват поради плътностната разлика между тях и носещата течност, което прави приложенията им различни.
Източник: Wikipedia
Магнитна нестабилност
Ферофлуидите проявяват уникални хидродинамични ефекти поради магнитната природа на частиците си. При увеличаване на магнитното поле около класически ферофлуид, той развива нестабилност, наречена още Розенсуайг, образуваща конусовидни повърхностни структури, които се самоорганизират и подреждат.
Когато парамагнитна течност се изложи на силно вертикално магнитно поле, повърхността й образува редовен модел на върхове и долини. Това явление е известно като Розенсуайг или нестабилност при нормално поле. Тази магнитно индуцирана нестабилност може да се обясни с факта, че формата на течността се опитва да минимизира общата енергия на системата. От гледна точка на магнитната енергия, върховете и долините са енергийно благоприятни. В вълнистата конфигурация магнитното поле е концентрирано във върховете, тъй като течността е по-лесно магнетизуем от въздуха, което намалява магнитната енергия. По този начин върховете на течността следват магнитните линии в пространството, докато се постигне равновесие на въздействащите сили. В същото време формирането на върхове и долини е ограничено от гравитацията и повърхностното напрежение на течността. За повишаване на височината на тези върхове е необходимо допълнителна енергия, тъй като това увеличава повърхността и гравитационната потенциална енергия, което противодейства на гравитацията и повърхностното напрежение. Течностите приемат почти сферична форма във безтегловност поради това, че сферата има минимална повърхност за даден обем. В обобщение, формирането на вълни увеличава свободната енергия на повърхността и гравитационната енергия, но намалява магнитната енергия.