Тук ще откриете разбираеми обяснения и най‑често срещаните термини, свързани с неодимовите магнити.

A | B | C | D | E | F | G | H | I| J | K | L | M | N | O | P | Q | R| S | T | U | V | W | X | Y | Z

Покритие/плакиране

◢ неодимовите магнити се покриват (плакират), за да бъдат защитени от корозия. Сплавта неодим‑желязо‑бор (NdFeB) е чувствителна към корозия и затова магнитите трябва да се защитят от околната среда чрез покритие. Най‑често се използва трислойно покритие никел‑мед‑никел (Ni‑Cu‑Ni), но се срещат и други покрития – злато, сребро, епоксид, гума, пластмаса.

Анизотропия

◢ свойство на материал да проявява различни физични характеристики в зависимост от посоката на измерване/наблюдение. Класически пример е дървото – поради влакнестата му структура то е по‑здраво в една посока, отколкото в друга. По аналогия, неодимовите магнити също са анизотропни: преди намагнитяване им се задава предпочитана посока на намагнитване.
Неодимовите магнити се изработват с предпочитана ос на намагнитване, която не може да се промени впоследствие. Тези материали се произвеждат под влияние на силни магнитни полета или чрез специфично пресоване и могат да бъдат намагнитени само по зададената ос. Синтерованите неодимови и самарий‑кобалтови (SmCo) магнити са анизотропни. Повече за производството на магнитите ще намерите в отделната ни статия по темата.


▲нагоре

CGS

◢ Системата от мерни единици CGS се базира на сантиметър (дължина), грам (маса) и секунда (време). За използване в електромагнетизма тя е допълнена с единици за електричен заряд, електричен ток, електрично и магнитно поле. В зависимост от приетите дефиниции са възникнали различни версии за електромагнетизъм: електростатична CGS система, електромагнитна CGS система, системата на Гаус и рационализираната система на Хевисайд‑Лоренц.
В практиката днес доминира Международната система SI (метър, килограм, секунда), допълнена с единици за останалите фундаментални величини. В теоретичните изследвания продължават да се използват системата на Гаус и рационализираната версия на Хевисайд‑Лоренц.

Магнитна верига

◢ включва всички елементи (магнитни и немагнитни), по които преминава магнитният поток от северния към южния полюс.

Затворена магнитна верига

◢ магнитната верига е затворена, когато външният поток е изцяло „събран“ в материал с висока магнитна проницаемост.

Отворена магнитна верига

◢ имаме отворена верига, когато магнитът е сам, без материал с висока проницаемост, който да поеме външния поток.

Коерцитивна сила, коерцитивност (bHc)

◢ размагнитващото поле, необходимо за намаляване до нула на магнитната индукция на наситен магнит. Колкото по‑голяма е bHc, толкова по‑устойчив е магнитът на размагнитване. Измерва се в ерстеди (Oe).

Вътрешна коерцитивност (iHc)

◢ размагнитващото поле, необходимо за трайно размагнитване на магнит.


▲нагоре

Посока на намагнитване

◢ посоката, по която анизотропният магнит е намагнетизиран, за да постигне оптимални магнитни свойства.

Магнитни домейни

◢ области с еднаква ориентация, които съставят магнита. Домейните се завъртат и управляват от външно магнитно поле. В немагнетизиран материал домейните са хаотично ориентирани и взаимно се компенсират, поради което външно магнитно поле липсва.


▲нагоре

Електромагнит

◢ магнит, изграден от соленоид с железен сърцевина. Електромагнитът не е постоянен магнит – той има магнитно поле само докато през соленоида протича електрически ток.

▲нагоре

Сила

◢ стойността, изписана за всеки магнит, означава силата, необходима за отлепване на магнита от стоманена плоча при перпендикулярно дърпане. Стойностите могат да се определят теоретично или експериментално.

Размагнитваща сила

◢ магнитно поле, противоположно на първоначалното поле на намагнитване. Удар, вибрации или температура също могат да действат като размагнитващи фактори.


▲нагоре

Гаус

◢ единица за измерване на магнитната индукция (B) в CGS и показва линиите на магнитния поток на cm2. Еквивалентната SI единица е тесла (10 000 G = 1 T).

Гаусметър

◢ уред за измерване на магнитна индукция (B).

Степен (клас) на намагнитване

◢ обикновено колкото е по‑висок класът на неодимовия магнит, толкова е по‑силен. Степента корелира пряко със силата на привличане. Неодимовите магнити се предлагат в класове от N35 до N52.


▲нагоре

Магнитна индукция (B)

◢ плътност на магнитния поток на единица площ.

Остатъчна индукция (Brmax)

◢ магнитната индукция, запазена във ферромагнитно тяло след премахване на външното намагнитяващо поле. Показва максималната теоретична плътност на потока за даден магнит. По дефиниция се изчислява при „идеален контакт“, който практически не се среща.

Изотропия

◢ свойство на материал да има еднакви физични характеристики във всички посоки. Такъв материал може да бъде намагнитен по всяка ос. Изотропията е противоположна на анизотропията.


▲нагоре

Магнит

◢ обект от специфични материали, който създава магнитно поле. Всеки магнит има северен и южен полюс. По договореност линиите на полето „излизат“ от северния и „влизат“ в южния полюс. Ако счупим магнита, всяко парче отново има собствен северен и южен полюс – дори при най‑малки фрагменти.

Постоянен магнит

◢ магнит, който запазва намагнитването си след премахване на външното поле – „винаги е включен“. Неодимовите магнити са постоянни магнити.

Феромагнитен материал

◢ материал, който е източник или добър проводник на магнитен поток. Повечето феромагнитни материали съдържат желязо, никел или кобалт. Тяхната магнитна проницаемост е много по‑голяма от 1.

Парамагнитни материали

◢ материали, които не се привличат осезаемо от магнитни полета (дърво, пластмаса, алуминий и др.). Те имат проницаемост малко над 1.


▲нагоре

Редкоземни материали

◢ термин за материали с висок магнитен енергиен потенциал, като NdFeB (неодим‑желязо‑бор) и SmCo (самарий‑кобалт).

Магнитен полюс

◢ областта, в която линиите на магнитния поток са концентрирани.

Северен полюс

◢ полюсът на магнита, който „търси“ север. Отбелязва се с N и по общоприета конвенция линиите на потока излизат от северния и влизат в южния полюс.

Максимален енергиен продукт (BH)max

◢ Максималният енергиен продукт, или магнитната „производителност“, означен с (BH)max и измерван в MegaGauss‑Oersteds (MGOe), е количеството енергия, което материалът може да отдаде на външна магнитна верига при работа по кривата си на размагнитване – т.е. запасената в магнита енергия. Графично това е максималната стойност на произведението B·H по кривата на размагнитване. Единиците са kJ/m³ или MGOe, като 1 MGOe = 7,957 kJ/m3. Стойността BHmax участва в означенията на класовете на неодимовите магнити. Например за клас N40 важи BHmax = 40 MGOe.

Максимален енергиен продукт <i>(BH)<sub>max</sub></i>
Максимален енергиен продукт (BH)max
Източник: https://en.wikipedia.org/wiki/Maximum_energy_product


▲нагоре

Остатъчна магнитна индукция (Br)

◢ магнитната индукция, която остава в наситена, затворена магнитна верига след отстраняване на външното намагнитващо поле.


▲нагоре

Насищане

◢ състояние, при което допълнително увеличаване на намагнитващото поле не води до нарастване на магнитната индукция в материала.

Синтероване

◢ магнит, изработен чрез синтероване, се състои от компактован прах, който се подлага на термообработка до постигане на желаната плътност и магнитна ориентация. Често използван метод за производство на неодимови магнити.


▲нагоре

Максимална работна температура

◢ най‑високата температура, при която магнитът може да бъде експониран непрекъснато без загуба на свойства или структурни промени.

Температура на Кюри (Tc)

◢ преходната температура, при която магнитът окончателно губи магнитните си свойства. Tc не е равна на максималната работна температура; последната обичайно е значително по‑ниска.


▲нагоре

Продуктът е добавен в списъка с желания
Продуктът е добавен за сравнение